„Я ЛЮБЛЮ В СНЕГАХ ПЕЧАЛЬНЫХ...”
Владимир Алексеевич Гиляровский (1855-1935 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В СНЯГ ПЕЧАЛЕН АЗ ОБИЧАМ
В сняг печален аз обичам
за тополи и платан
да си спомням, как обтичат
пирамидни сенки там,
и за звездни хороводи
в южния лазурен свод,
и за свобода безбродна
в бурния планински свят.
Ударения
В СНЯГ ПЕЧАЛЕН АЗ ОБИЧАМ
В сня́г печа́лен а́з оби́чам
за топо́ли и плата́н
да си спо́мням, ка́к обти́чат
пирами́дни се́нки та́м,
и за зве́здни хорово́ди
в ю́жния лазу́рен сво́д,
и за свобода́ безбро́дна
в бу́рния плани́нски свя́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Гиляровский
Я ЛЮБЛЮ В СНЕГАХ ПЕЧАЛЬНЫХ...
Я люблю в снегах печальных
Вспоминать платанов сень,
Тополей пирамидальных
Стройно брошенную тень,
Звезд горящих хороводы,
Неба южного лазурь
И дыхание свободы
В перекатах горных бурь.
---------------
Руският поет, писател, публицист, преводач и актьор Владимир Гиляровски (Владимир Алексеевич Гиляровский) е роден на 26 ноември/8 декември 1855 г. (по други сведения през 1853 г.) в с. Сяма, Вологодска губерния. Пише стихове и епиграми от ученическите години. Първото му публикувано стихотворение е от 1873 г. Известно време учи в Московското юнкерско училище. Работи като хамалин, пожарникар, заводски работник, обездвач на коне, провинциален актьор, кореспондент на в. „Московский листок” (1882-1883 г.), репортер на в. „Русские ведомости” (1883-1889 г.), редактор във в. „Россия” (1889-1891 г.) и др. Превежда поезия от френски език. Член е на Обществото на любителите на руската словесност, учредител е на първото руско гимнастическо дружество. Участва като доброволец в Руско-турската война от 1877-1878 г. След 1881 г. играе в московски театри. Публикува стихотворения, разкази, очерци и репортажи в издания като „Будильник”, „Русская газета”, „Русская мысль”, „Русское слово”, „Голос Москвы”, „Осколки”, „Развлечение”, „Великая война в образах и картинах”, „Известия”, „Вечерняя Москва”, „Прожектор”, „Огонёк”, „Оса” и др. Ползва литературния псевдоним Дядя Гиляй. Автор е на стихосбирките „Забытая тетрадь” (1894 г.), „Шутки” (1912 г.), „Петербург” (1922 г.), „Стенька Разин” (1922 г.), на книгите с проза и публицистика „Обреченные” (1885 г.), „Трущобные люди” (1887 г.), „Негативы” (1900 г.), „Портной Ерошка и тараканы” (1901 г.), „Шипка прежде и теперь” (1902 г.), „На родине Гоголя” (1902 г.), „Были” (1908 г.), „Москва и москвичи” (1926 г.), „От Английского клуба к музею Революции” (1926 г.), „Мои скитания” (1928 г.), „Записки москвича” (1931 г.), „Друзья и встречи” (1934 г.), „Люди театра” (отпечатана 1941 г.) и др. Умира на 1 октомври 1935 г. в Москва.